Вечерята на Петър Михалчев


Един монах попитал учителя си как прилага дзен философията в ежедневието си. „Когато ям – ям, когато спя – спя. Това е.“

Дзен насладата от преживяването на мига, особено когато човек яде, става някак лесно достижима, ако опитва ястия, излезли изпод ръцете на Петър Михалчев. Защото, когато той готви – готви. Има нещо почти сюрреалистично в гледката на изпъстрените му с татуировки ръце, които с безмилостна точност и учудваща нежност режат пресния лаврак за сашимито и редят „леглото“ от водорасли, върху което ще положат отделните фини парченца. Без да забравят щипката пресен японски босилек, собствено производство.

„Освен всичко друго съм много добър градинар. Всички семена, които си донесох от Япония, се хванаха.“ Петър не е човек, който разчита на скромността да го краси, но самоувереността му отива, а и съответства на възможностите му. Отдавна признат за един от най-добрите суши майстори в България, наскоро Михалчев направи поредната, мечтана от всеки готвач, крачка по пътя си – отвори собствен ресторант.

Последното събитие не е нещо, в което той влага сълзлива романтика. Лаконичен в речта си, той изглежда пестелив и на декоративни емоции. „Аз съм си отзад в кухнята, за мен няма нищо различно“, коментира той усещането да готви в собствен ресторант. За него основният принцип е да обичаш това, което правиш. Иначе нещата не биха имали смисъл. „Както съм се кефел да работя за разни босове, така се кефя да работя и за себе си – работата ми е една и съща“, отсича Михалчев в свой си стил.

До каква степен подчертано търсеният бунтарски външен вид се съчетава с подхода му в кухнята? Умерено. Когато се отнася до японската кухня и суши, той не обича да експериментира. „Това е нещо, което вече е създадено от една нация. Ние само поддържаме традицията“, обяснява философията си той. Затова приема работата си като мисия. Кръстил е ресторанта си Miyabi – един старинен и изтънчен повей на търсенето на аристократичната изтънченост в съвременна градска среда. В случая – в безистена на улица „Стара планина“…

Източник: http://www.bacchus.bg/show/index.php?storyid=1094582